Love is a losing game.
Не мога да започна, а толкова ми се пише за това…
Пише ми се. За Любовта. Да, не просто любовта, а Любовта. С главно „Л“.
Обичали ли сте някога някого толкова прямо и изпиващо съзерцателно, че от всяко просто вдишване около този човек да ви боли? Защото аз да. И мамка му, не минава.
Няма ден, няма нощ, няма сутрин, няма вечер. Мисълта ти да е вечно при него и с него. Да се чувстваш безкрайно и мръсно зависим, несигурен… земята под краката ти да я няма. Да летиш и всеки път стремглаво да падаш като ранена птица след удар, опитвайки се да оцелееш само и само за да полетиш отново в своя свят, изграден върху стотиците ти безскрупулно нахални надежди. Да знаеш, че нямаш шанс и съдбата стои някъде там, криеща се зад ъгъла, присмивайки се на безконечните ти опити да бъдеш обичан от необичащия те. Защото все пак тя знае кога най-добре да се смее – когато най-тромаво разперваш крилете си за пореден полет; когато очакваната болка успява да пречупи цялото ти същество.
А ти… все пак да продължаваш; отчаяно да се стремиш да не го обичаш, но да го обичаш и да го обичаш, защото… просто го обичаш.
– М. Ризова (22.12.2018 г.)
“Как се преживява нещо неизживяно?”— 11261118
“Сърдя се, защото те обичам. Моля те, разсърди ми се и ти.”— Дарина Германова
touch
Me too 😊🖤
love:
Passion by Leonid Afremov